Умът е мощен инструмент, но истинското Аз се губи, когато не осъзнаваме връзката между мислите си и истинската си същност.

Как да спрем да се „провокираме“? Това не става с потискане на емоциите, а с осъзнаване и практика.

Преходът от стрес към спокойствие не се случва изведнъж. Той е процес на малки, съзнателни избори. Всеки път, когато забавиш дишането си, промениш мисълта си или си дадеш пауза, ти задаваш нов „промпт“ на тялото си. И най-важното – тялото слуша. Въпросът е: какво му казваш?